Stina

Жадни са дните ни,
сухи - реките ни.
Пари в очите ни
пепел от истини.
В огън хвърлени,
в сън забравени,
молехме слънцето на колене

Не! Не можем да сме същите
Бряг с обрулени платна
Длан, опарена от истина
Вик, ранен от тишина.

Времето плащахме с лихви,
обръщахме гръб на раздяла
Сенки прегръщахме.
В огън хвърлени,
в сън забравени
грешките скрихме в чупливия страх.

ПРИПЕВ:
Не!
Не можем да сме същите!
Бряг с обрулени платна
Длан, опарена от истина
Вик, ранен от тишина.

Дълги са дните ни.
Къси - молитвите.
Бога питахме - обич измислихме.
Не дописахме чуждите изгреви.
Пяхме с мъртвите,
вярвахме с живите.
В огън хвърлени, в сън забравени,
стреляхме в чистото синьо небе.

ПРИПЕВ:
Не!
Не можем да сме същите -
бряг с обрулени платна
Длан, опарена от истина -
вик, ранен от тишина! (2)