Vasil Naidenov - Sineva

Ти отмина (3) Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима...Твойта сянка над младата ръж се изви като кърпа синя.Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда.Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи, вероятно да те преживея.А душата виновно, виновно мълчи само сянката мина през нея.Само вятърът, вятърът вейна едва, пиле някакво изписука.Ах каква,ах каква синева сме забравили някога тука.Синева,синева...